Адаптивна инвалидна количка Motus VR

Болестта лишава Барбара от нейната работа, независимост и донякъде от самочувствието ѝ. Но животът трябва да продължи въпреки това. Днес тя се възприема като управляваща тялото си. От самото начало майката на две деца беше отворена към темата за помощните средства. „Помощните средства помагат на хората в нужда и затова не разбирам защо някои пациенти толкова се възпротивяват на това. Рано или късно ще бъдете зависими от помощни средства, дори и без МС. Така че защо не решите сами кое помощно средство да изберете и за какво?“, пита Барбара. Да участваш в живота, а не да разчиташ само на други. "Моята инвалидна количка принадлежи колкото на мен, толкова и на семейството ми. Научих се приемам това и се чувствам добре с нея. Мотото ми е: „Никога не се предавай!“, а при спешни случаи нека другите се обадят за теб."

От около осем години неизменна част от живота на Виктор е инвалидната количка. Това обаче не му пречи да оформя ежедневието си активно и самостоятелно. Напротив. Пациентът с МС желае да бъде пример за другите ползватели на инвалидни колички. „Светът продължава да се върти. Много неща са по-лесни за хората с увреждания в наши дни. Но все още има много пречки и много какво да се желае”, разказва полският адвокат. „Трудно е да се повярва, но познавам достатъчно недостъпни съдебни сгради. Това и много други неща трябва да се променят!“